Пара-ноята пребивава безотносително и "там", и "тук", та отношението към конусмацията остава безотносително в езиковата игра на опущението:
но че отношението към консумацията току се съотнесе, когато човек, ето, ползвайки се тъй или иначе от консумацията, - ами запита себе си "какъв съм".
Шопенхауер се спрял замислен на непознато място, застоял се доста време;
приходил стопанинът на близката къща и попитал:
- Господине, кой сте вие?
- И аз това се питам.
Грехопадителната притча преди "Грехопадението".