Най-високата ефективност на производственото усилие е при бутиковото производство, въпреки че себестойността е най-високата тъкмо при бутиковото производство - ами най-високата базова цена е при бутиковото производство.
Ала условието е нулевият разход за логистика.
И ето че start-up-ът за да бъде привлекателен за инвестиция, трябва start-up-ът да представи финансова рамка, при която ефективността на производственото усилие ще се равнява на бутиковата ефективност, но ефективност с висок разход за логистика. Пък това означава една много ниска себестойност към бутикова стока. Че "трудът и капиталът" са достатъчни, за да се започне такъв бизнес - но не са достатъчни да започне щото да се произвежда хляб.
Аз исках да кажа, че при start-up-а определящ (етапно) е мащабът на перспективата, нежели просто замисълът - инвестицията в замисъл не е start-up-на, т.е. не иде реч при start-up-а как един отговорен инвестира в друг отговорен - а как двамата са изкушени: истинската отговорност се поражда от изкушението да предприемаш, а другата се нуждае от евентуално "господ". Понеже например Френската революция пламва тъкмо в безотговорността с пастите - и поражда Бонапарт... Пък опиянението от замисъла нека си е нечие, да, мое, твое, наше и т.н. Решението не е да представиш пред "отговорен фактор" замисъла си, а е да въведеш в своята start-up-на перспектива някого, който просто разполага с пари, които не са излишни - замисълът служи за опиянение (кът са днес у нас въпросните люде, че никой външен не рискува да пропаднат в излишък пари). Та инвестирането в замисъл е при обществените поръчки (но нямам предвид днешна България - а среда, в която няма излишни пари, пък току емигрираш).
