... ми беше рекла моята приятелка. Надменна, убийствена, вълнуваща...
Т.е. притежавам пред "Господ" езикова ценност - като че, вместо просто да мисля,
ми е пламнала главата, - нежели обаче да съм "странник". И ето я дилемата,
щото от кое повече да страдам: че не ме признава за философ или че (поради моята словесна неблагонадеждност) не ме допуска до "странностите" си. Липсва ми.* Шумен, 29 септ.' 2024.
----------
* И най-вече как се подсмихва, предугаждайки в тяхната непосредственост събитията,
сиреч без дори да им хвърля тя по един поглед.
