(Heavy Metal!)
Рефлексията е, че съществува език. Номинализмът е несъстоятелен, понеже не може да съществува пред поглед език (освен пред "божия"). Но ето че реализмът подлежи на концептуализация. Т.е. или по Кантор - как между числимостта (тя е математиката в тесния смисъл) и континуума (съдържанието) нищо не съществува, - или по Ръсел: как връщащото се към себе си без прекъсване многообразие се основава мигом по съдържание в своя душевна или телесна точка (математиката в широкия смисъл).
Та реализмът ("съм") вижда себе си. Кантор ("току не съм") вижда (преводно) и себе си, и реализма. Ръсел (съм ли?) вижда и себе си (описателна психология), и Кантор,
и реализма (родителна психология). Родителната психология - тя взема иронически за пара-ноя описателната. "Dark Lord, I summon Thee demanding the sacred right to burn in Hell! Ride up on Hell's hot wind, face one more evil than Thou, take my lustful soul, drink my blood as I drink Yours, impale me on the Horns of Death, cut off my head, release all my evil!" - Manowar, "Bridge of Death". На една майска екскурзия в 8-ми клас слушах тази удивителна песен, тази клетва цяла нощ едно след друго.
9-минутно аудио: LINK
