(пък другото е, че "гладна кокошка просо сънува")
Нощен разговор
от Яна Язова
- Ха, ето пак отворени очи!...
Усетих, гледа някой и мълчи.
Не спиш, нали? Тъй, будно, бие твоето сърце...
"Не спя. Но твоите ръце
ми бръкнаха в очите!
Как влезе тук? И кой така ме пита?"
- Чуй! Чуй! - задекламира тоя тъжен, женски глас... -
Ах, чуден сън ме люшка с тъмна власт!
Не дава на очите ми да спят
и бели птици в шумните води да излетят.
"Какво бълнуваш! Кой бълнува там!"
- О, мили брегове, където палмите без сянка се люлеят...
На фара първи лъч! Ти, смътен, звезден плам!
Рибари кичат лодките на кея...
О, сън, ти пак ме прелъсти!...
"Щастлива си - заплаках аз, - познаваш го и ти.
Аз тъкмо се ослушвах в таз далечна слънчева страна.
Ти охна с моя зов на тъмна глъбина."
- Но твоят вик... И аз съм пак това.
Аз казах туй, но ти го призова.
Това е службата ми тука, на земята.
Аз работа извършвам, ходя при децата,
отмахквам къдрите от детските уши, примирам...
Ууууу... коридорът вън е пълен със вампири!
А там, над плахата девойка, скръбно си повисна.
"Ха, той другарката ти на гърди притисна.
Сега, във този миг, а ти лежи, лежи!..."
И скоква тя, крещи: "Ах, стига тез лъжи!..."
И отминавам аз безстрастно устремена...
На старец тука зъзнат сухите колене,
посоча му икона във мъртвешки пръсти:
о, Господи, той шушне, зъзне и се кръсти...
Аз своя служба изпълнявам тука.
Отгде дохаждам питай ме, не знам,
защото в тъмнини вървя наслука.
Затуй изгубих суета и срам.
И радостта да се обличам.
И щастието някого да мамя и обичам.
Напипвам с пръсти хора и животни,
с очи, отворени към тъмни кръгозори.
Ах, тез очи изпод челата потни,
тих, сладък сън не може да затвори.
Какво те чакат, разправи ми!
На теб, на твойте грижи дай им име!
"Аз служба изпълнявам като теб.
Напомням всекиму кое е кал, кое е хлеб.
И туй, което иска да забрави.
Аз сила вдъхвам в слабите души,
любов гореща във сърца корави,
и дързост срещу змийския камшик,
и за разбития усукано въже,
и песни за самотните мъже.
Аз давам..."
- Дай, дай тогава и на мене - скочи тя. -
На чакането ваше прелестта!
"Очаквам слънцето да дойде, да запали всичко -
прошепнах, - чакаме лъчи и птички!..."
Но мигом тръгнала нощта, опипва къщите и отдалек
достигна шепотът ѝ, страстен, тъмен ек,
и той, кат нас, запитва, чака устремен.
- Когато рано стъпя тук, на земните врата
оттатък, срещу мен,
в едно далечно място,
от пламъци черта съзирам често,
но в миг изчезва таз черта...
И все за нея питам и до тоя миг не знам
какво от мене скриват бързо, бързо там.
1938
(Eye of Sauron)
