Неиграещият човек (виж Johan Huizinga)

Та вождизмът и съответно репресивността му, тоталитаризмът, се основават на съжителство, в което се отказва да се преследва свое щастие, избистря се разделение по ударение, т.е. едните върху "преследва", пък другите върху "свое" - все хора, що не играят (вождистката роля се изземва благородно с монархия: че там всички се тъкмо стремят към щастие). "Hat man sein warum? des Lebens, so verträgt man sich fast mit jedem wie? - Der Mensch strebt nicht nach Glück; nur der Engländer thut das" (Nietzsche, "Götzen-Dämmerung", "Sprüche und Pfeile", 12).