Холограма

Ще си позволя провокация, за да се подкопае тривиалната нагласа, която под Яна Язова подлагат. Ами тривиалната теза се заключава твърде успешно в изведеното там положение, че "сякаш нейната реалност е била миналото -> в човешки аспект Балабанов е консумирал кукла" (цитирам). Нека си представим, че "куклата" у Яна Язова беше тъкмо онова, което проф. Александър Балабанов не беше "консумирал" - та "реалността" на Яна Язова щеше да бъде "светлото бъдеще". Т.е. тя - под закрилата на професора - е съхранявала своята чувственост, отпивала е от своята архаика. "Своята" ли? Или дори "нашата". Чета нейния роман "Александър Македонски": това не е слово, нито е "магия на словото" - това е магика. Изречението се оказва по-илюстративно отколкото страница описание; освобождава се място на античните герои да оживеят в диалога и действията си, вместо да заораторстват сред разкопките пред декори с природа и архитектура. Шумен, 13 юли' 2024.