Г-н Смилов можеше да продължи, че: Кант отвежда към, се превъзхожда от въпроса за общочовешката вяра, вярата в Мъртвия господ (пък уж критикуват - Фихте, Шелинг и Хегел - Кант, че не посочва източник). "In God we trust", нежели "Бог с нами". Та след Брентано - нито все още Хегел, нито вече Хусерл (-> нито Хайдегер & Витгенщайн: т.е. нито "езикът, който говори самия себе си"). Далавера. Защо да не се гавря с идеята за Господ, щом не се гавря с нечий господ и щом при това, при това не ме е страх. Ех, ами какво е "човек" ли? Какво човек е! "Човекът е което не е и не е което е", ни казва (току педофилът) Сартр. "There is no God, and Dirac is His prophet", Wolfgang Pauli.
