Та току надбягваш себе си, вместо че добягваш себе си.
Ах, в семейството. Hell Yeah! In God we trust, нежели Бог с нами. Т.е. - както (30 юни' 2024, Facebook) подчертава политологът Даниел Смилов - иде реч не за църквата подържавному - майната ней, - но за държавата поцърковному: ами каква образно казано "църква" искаме за държавата. "Anger rideth with the one that knows no fear, whose eyes like fire, whose heart's like ice. At the works of my gods I glaze my heart to be, with an evil mind flamed my heart will be." (Olve Eikemo through Harald Nævdal.) Парадокс, цезаропапизмът и папоцезаризмът означават обратното си. Комунизмът (идейно) днес е двузначен: онова, чрез което се разлага - или чрез което уж се укрепва отвъд себе си. Пък нима погнусата не върви ръка за ръка с отвращението! Бягството от комунистическата смислова проблематика е в езиковата игра - за да не се попадне в хватката на теорията на игрите (кой).
