"... вперила в него своите красиви тъмни очи, с огън, таен и опасен, като земята, откъдето идеше тази красива, тъмна жена.
...
- Какъв трепет ме обзема - прошепна Статира, - като си помисля, че за първи път и аз ще бъда там, където е Александър! Толкова съм слушала за този звяр! - прибави тя, като видя недоволното лице на своя съпруг (Дарий - б.м.)."
Яна Язова, "Александър Македонски", 32
