Слънчоглед
В на деня сред маранята, пиу, глъвътъ се навежда,
клюмваш се с лице към слънцето;
та с деня през светлината току тресне те надежда,
скиваш зимата на вълците.
Глухотата на нощята се заскрежи, вой завия,
душейки наред по прагове;
и засмъркам тишината - тежиш ми, сърце, че биеш
тъкмо кат' на обзалагане!
Мой превод по "Still of the Night" на David Coverdale
----------
"И тя простря ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.
А устните - мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.
Нощта... Защо е толкоз безучастна?
Като всички нощи... А сякаш тази, по-опасна
от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя оттекна.
Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.
Дъхът й - мухлест дъх на самост и разлъка.
И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!
Спрях... и се озърнах... и се присвих в полите й студени.
За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.
Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!
Без дъх, без ум. И колко си самотна..."
Яна Язова, "В нощта"
Обръща внимание как тя е нощта;и че не денят, а нощта е времето за интимна споделеност.
(Понеже, канейки ни при себе си, Яна Язова винаги се взаимопрелива с интериора;
та идеята тук е не да си представим еди-каква си и еди-каква си нощта -
но Яна Язова в нощта.)
