(по статията на Калин Янакиев
"Тялото: в срама и отвъд срама",
публ. 21 юли' 2024 в "Култура"*)
Нима естествената особеност не е соплипсизъм, самият солипсизъм, т.е. "моето без уговорка тяло"? (Няма как "моето без уговорка тяло" да се постави на уговаряне.) Тяло е собствено тогава и само тогава, когато бъде въвлечено в такава-ще перспектива, че откъм която бива възприемано в половинчатост: отваря се врата към естеството на това тяло - та естеството на така поставено тяло е особено и тъкмо това е особено естество. Ами собственото тяло може да се посочи, притежателното местоимение се оказва без значение: ала онова ми тяло, с което се нося, е нещото,
при което, уви, нежели по
дяволите, се имам, ето, собствено предвид, пък понеже онова ми тяло,
което имам, току е тялото си, че нещото, чрез което се имам, ето,
собствено предвид; ами що иначе е тялото ми, освен че е нещото за душата
ми,
т.е. или интимният, ето, срам, или частното безсрамие, или
нескриваемият, ето, срам, или неоткриваемото безсрамие!
----------
* Link.
