Първа среща

Любовта допуска полови примеси - тях обичта ги респектира. Половата възбуда у човек е психологичен феномен, оргазмът - неврологичен. Та когато психологията на половия живот е вяла, човек току оргазмено се стимулира чрез фетишизация. 
Т.е. половата обич почива връз екзистенциална основа и ето защо - проницавайки себе си в обичта... Слязох. Забелязахме се. Стори ми се нисичка в сравнение с ранга, 
който нейната красота, благородство, ум и култура предполагаха - забелязах, че е от обувките. Някак неугледна - но е от дрехите. Разкривено заради грима лице. Сплъстена спрямо размера си коса. И въобще, смугла, да, слаба, но жилава, 
с цигански чар. Беше необикновена, беше прелестна, смееше се пролетно, изучаваше ме като по хербарий, експериментираше към мен близост. Разделих се с нея с, както се казва, смесени чувства. Пък и понеже беше преживяла някаква екзистенциална травма... Прибрах се. Бях млад провинциалист, голяма работа беше за мен да ида до столицата. Но потресът, що неуловимо се бе в мен просмукал, възлезе и ме окова като да бях Прометей. Видях се ведно герой и страдалец. Ядях, спях, разговарях в приказен свят, до който нямах достъп. И я видях тогава, както я виждам и днес. Нейната велика преструвка, със своята меланхолия и cocky възклицания... Океански очи, тъмнеещи със съкровищен блясък; насмолен с гробищно дихание конгломерат от къдри; нос, изглеждащ ту мъчничък и чип, ту по-голям и орлов, с който се закачливо подсмихва; горда шия; устни, разтеглени в пластилинена доброта и свиващи се безочливо в тръбни гримаси; дълги като на скелет пръсти; китки, жестикулиращи в един сякаш зомбичен транс; походка с изнесен напред таз, крачене, що напомня за грациозна кобила; ръководен в интонацията си глас; и безупречен правоговор, прикриващ вероломния диалект на цинизма.