Не мога да живея без нея; и лошото е, че се приучих как без нея да живея с нея...
Знае тя как да отвръща на преминаващите границата задявки. Нейната устойчивост и моята. Едно съответствие. Темата за разговор винаги е нещо неустойчиво, един, дали плитък, или дълбок, опит за прегръдка. Нелепо ще е (както много пъти съм я питал) да я попитам в прякото значение как, интимно-продоволствено, се оправя, пък тя мен в преносното - как се издържам (никога не ме е питала). И ето защо тя съвсем смислено, освен че благосклонно, както ней прилича, реши след толкова години да започне с мене разговор по страничен, ако и трагичен повод, питайки ме в прав текст как, било интимно, било продоволствено, се издържам. Но трябваше ми време - колко, почти две години? - да се равня до нея и я на свой ред, ето, в преносното значение запитам как се оправя. Нежели да я изтласквам с философичната ми обзетост ("интелектуалните ми качества"). Даде ми някога веднъж-дваж тя колкото да разбера, задейства тя в мен някакъв дефибрилатор, макар задочно. Ала моята, допреди десетина лета, недискретност беше в резултат от повърхностното ми поддаване.
А нейната човешка зрялост беше я во главе коронясяла с философска. Моята преструвана. И узрявах аз философски през целия си живот, за да съзрея човешки. Нов човек съм за българин. 29 март' 2024, Шумен.
