Ами ако и стоката е в склада, и парите са в банката, получава се отворен преход пари <-> стока. Преходът в цеховия изход е обаче стока -> пари, пък в цеховия вход: пари -> стока. Завърта се в цеха стокооборот, а в обратната посока - паричен поток. Та колкото по-високо или по-ниско е ускорението на стокооборота (растеж), толкова по-неизобилен или по-изобилен е спрямо диференциалната себестойност на стокооборота паричният поток предвид ценовата разлика изход - вход (щом се приеме, че интегралната себестойност на стокооборота е непроменлива). И ето че пределният растеж върви с парично изчерпване*, нулевият - с парично натрупване**.
Т.е. въпросното отстояние се явява мяра за неефективността на производство.
Но сетната мярка (след току насищане) да се повиши в това отношение ефективността на производство е щото отстоянието да се въвлича в цехови start-up-и. Освен дето едно спекулативно, да, уж ефективно, финансиране в затворения преход ще преозначи цеха в перачница.
вместо IT-осигуряване за fintech,
due diligence за VC.
----------
* Колкото по-високо е ускорението на стокооборота, толкова по-безплътен е моментът на стокооборота.
** Колкото по-висока е скоростта на стокооборота, толкова по-бавно се натрупва моментът на стокооборота.
