Боравим с инструменти, плащаме си... Философ съм; не съм убеден дали моята приятелка, боравейки със своя инструмент, разделя в рефлексия платежната операция от банковата; макар със сигурност да ги една от друга различава интуитивно...
И не бива човек да бъде инструментализиран - което значи да се оскоти.
Ех, ами разплащането може да бъде инструментално - а това е банковата операция с все и съпровождащото я движение на стока, - но не и стокообменът: стокообменът е продуктов; платежната операция е стокообменна. Че продуктът е кулминацията от атракцията, е атрактор, е средоточието в атракциона; пък инструментът е кулминацията от процедирането, е прецедент, е средоточието в процедурата.
Да, та доставчикът на платежната услуга се нарича инвеститор, когато продуктът е действително пред поглед. Т.е. разплащателният доставчик на платежни услуги е инвеститор за из- (раз-) работчика на разплащателния продукт, ала не и за
ползвателя - но това не прави от платежната операция банкова. Из- (-раз) работчикът се зове Root Manager, координаторът (моята приятелка) се казва Project Manager - въпреки че разплащателният продукт се явява ведно атрактор и съответно цел: разплащането не е банкирано, атракторът не е "отстрелян", не е сведен в прецедент.
