"Ницше - ах, бедни ми философе! - пише как у жената се оглежда настоящето на човека, пък у мъжа - бъдещето на човека... Малцина жени са прекрасни. Прекрасната жена култивира в дълг към мъжа и натурализира в свобода с мъжа интимността си. Обособява се близост, рафинирана интимност... Малцина мъже са разположени толкова високо. Мнозина са или към които тя може да се задължава, или с които тя може да да освобождава. Или, в най-добрия случай, - ами превключваем помежду двете си роли мъж. Та иде необходимостта на продоволствието. Ала близостта - Боже Господи! - започва да се мята между безпочвеността на дълга и клетката на свободата. И ето че при това положение прекрасната жена изпада в аристократично посвещение по свръхчовешката си (каквато и да е) задача ('да се отгледа свръхчовек', 'if you want crazy, I'll give you psycho', Lzzy Hale). Но подходящият образ в аскетичната крайност на подобна последица е Марико Тода (Toda Mariko), нежели Анна Каренина... Heavy Metal! Япония днес е поамериканчена."
Toranaga-sama
