Слънчевият мой сплит, най-плиткото и най-дълбокото в мене, ами десетилетия трепти с желание за близост от това, че ме е грижа за някого, че щото не като за родственик се вълнувам от някого, все същия, който светъл като икона и тъмен като икона старее, и към когото съм щастлив с радостта и уплахата, че и сега, както го е винаги правил, превъзхожда не само мене, но и редица незнайни, а и че свободен присъства и отсъства с мене и ме държи в неведение за тях и себе си, та соковете на страха да се отдръпнат към крайниците ми, омаломощят ме, насълзят ме в сладостната безметежност на умиването, за да се отдам; обичам я.
