Първо: че дългът дисциплинира любовта към свобода, един освободителен дълг, - дисциплинира я или от лидер, или, уви, префактум, получавайки знак от господа; о, ами че това е Поп Кръстю, та Левски са го предали предварително, защото все още го е нямало Бенковски. Но ето че любовницата-стопанка, т. нар. романтично съпруга, спасява мъжа от необходимостта, щото
той, откъм свободата, да избира между дълга към живота, еснафски, и любовта към
свободата, героично. Второ: че дългът дисциплинира свободата към любов, една влюбена свобода, -
дисциплинира я или за лидер, или, уви, постфактум, очаквайки знак от
дявола; о, ами че това съм аз, та Бенковски е увиснал, защото вече го е
нямало Левски. Но ето че любовникът-стопанин, т. нар. романтично съпруг, спасява жената от необходимостта, щото
тя, откъм любовта, да избира между дълга към живота, еснафски, и свободата към
любовта, героично. Трето: че т. нар. романтически семейство бяга от мен, който (бидейки "егоист такъв" и "страхливецо") съм настоящият български мъж, и се приютява у Поп Кръстя, ами дълг, при който свободата е религиозна, пък любовта - естетическа, вместо обратното. Но, ах, нима е късно да ми се осигури за похвала любимата жена, истинската Project Manager по финанси, дяволи ни взели! Пък аз лидерство тутакси ще си намеря. Че иначе ни се водя, ни се карам. Идиот, който не е за вярване.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
