попитах я преди много години
- Документарни операции - ми отговори тя
"Дали аз закъснях, или времето бързаше?", казах си
Та ако банката е посредникът за разплащане: ами то е все едно щото да се купува вино чрез избата, вместо чрез търговската мрежа. И разплаща се в днешно време пълномощникът, защото в пълномощника се по силата на това инвестира - инвестира се, понеже както вече в частност дето търговецът току инвестира в търговска мрежа. Но банката би могла да каже, че сума от твоята сметка не за друго е изчезнала, а по причина че твои пълномощници по разплащане са намерили някакъв начин сумата да изчезне - и не би могло банката да го каже, щом с общо основание (т. нар. криптовалута*) сметката е жетонирана.
Пък нужен ли е по разплащане пълномощник, когато в пълномощника не се инвестира при разплащането? Ами нужен е да замести в крак с времето акредитива, доколкото сигурността, присъща на акредитива, се доставя понастоящем с конкретно жетониране (т. е. естествено е акредитивчикът да се преориентира към конкретожетончик, който извън своята професия не се интересува от статута на придобивката - било вътреоборотен, било дялов).
И ето, или купувам каквото ми трябва, или каквото си е моя работа, която работа евентуално да изтъргувам: кое ли е водещото? Кому по-напред да угодят токените, покривайки разделение на едното от другото? И нима не казвам, че с приоритет е първото!
----------* Упълномощаването за криптовалутно разплащане се търгува извън банка и е техноспекулативно.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
