"И когато ядяха, Исус взе хляб,
благослови, и го разчупи
и като го даваше на учениците,
рече: вземете яжте;
това е Моето тяло"
Матей 26:26
Бил присвоен мъртвият език на една империя и усвоен живият.
Пък трудът се инвестира в стока, стоката се потребява в труд; та колкото по-голяма към инвестиционния консултант-посредник* е отбивката, толкова по-отчетлив е този цикъл, по-интензивна е икономиката, по-разпространена е, по-проломена е, по-пълна е с пари и мрак: и ето ни човешка инфлация за сметка на разменна девалвация - и ето ни безграничност!
Но ето ви парична инфлация за сметка на човешка (кой както се уреди)девалвация - и ето ви отграничаване: къде непрестанно изчезват парите, кому се разпределя, когато божем стока просто се внедрява по себестойност и се стоката подхвърля като горещ картоф, та кой както може да си отхапва, докато за разпределение огризки връз настланата с винаги преозначените парични знаци** и наобиколената с винаги преназначените парични хора*** софра изстиват тук, ту там, за да ни бъдат изтръсквани?
----------
* притежава инвестиционна експертиза,
разполага с инвестиционни контакти,
е инвестиционно диалогичен,
проявява инвестиционен интерес
** т. е. които са си просто знакове
*** т. е. които са си просто хорица
----------
Ничията база. Българският финансов капитал е с нагласа да инвестира сякаш в контрабанда; и е от латиноамерикански (както казва Асен Василев) тип (макар народопсихологията у латиноамериканеца да не е далавераджийска). Т. е. българският представител на финансовия капитал предполага, че ти вече си складирал някъде някаква стока някак, за която има търсене, но срещаш (корупционни) трудности да я пуснеш на пазара: дай да направим далавера. Това означава тъй или иначе, че българското производство днес не е резултат от инвестиране, особственостяване, а е тъкмо базата на финансовия капитал, крадене. Същото, което комунистът Велизар Енчев сбъркано нарича "бившите комунисти станаха едри капиталисти" - понеже за комуниста капитализмът в последна сметка се състои да притежаваш производствената база, един горещ картоф за ръфане. Че капиталистът, видиш ли, е новият чорбаджия, безотговорният изедник. Но капитализмът не почива на статика, лети в динамика и се състои в инвестиране... Та комунистът не различава или не иска да различи стока от икономически продукт (те, разбира се, съвпадат при капитализма), крие пред себе си волно или неволно, че икономическият продукт при далаверата е финансова огризка, да, вместо финансов плод; откъдето у нас се оказва възможно собственикът, т. нар., на завода да краде от уж собствения си завод... И ето как Енчев и българският финансов капитал излиза да са всъщност двете страни от един и същ акъл. И ще рече, дето Енчев като че ли завижда на - или поне злобее към - съглашателите си. Диалектика... Колкото в йерархията си по-нагоре, толкова повече правата ти се дължат и толкова по-малко ти се полагат, е изтъкнал на Оборище Бенковски, за да го упълномощят да командва: че не става въпрос за просто нов чорбаджия... Той тъкмо с тази идея е свикал събранието, първото Велико народно събрание (никой не ни го е казвал в училище, каза ми го Яна Язова); но представителят на Балдьово се внедрил предателски, наложило се е въстанието да избухне преждевременно... Учехме за Бенковски като за народен водач, но самонадеян; избягваха да говорят за лидерството като за проблем, който в България имаме.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
