Отвъд криптовалутата

Криптовалутата минимизира субективния риск,
но запазва обективния

Чистата проба жетони минимизират
не само субективния риск,
но и обективния, та ето:

    1) за да получиш, трябва да дадеш, т. е.:
потребителски кредит (вътреоборотни жетони) -> 
потребителска продажба (дялови жетони) 

    2) за да дадеш, трябва да получиш, т. е.:
инвестиционен заем (вътреоборотни жетони) -> 
инвестиционна продажба (дялови жетони)

Минимизира се въобще рискът и при двете:
т. е. че щом, видиш ли, дадеш, може да не получиш
и че щом, видиш ли, получиш, може да не дадеш

 

Въпросът ми е: моята приятелка супермегапрофесионалистката,

обслужвайки при разплащане сигурността на отплащане:

ами освен че обслужва потреблението,

дали обслужва инвестирането?

 

Кому всъщност се отплаща със своите трудотворчески способности 

потребителят, нима не на предприемача?

Не е ли предприемаческата способност централната

измежду трудотворческите способности?

 

Не е ли един далавераджийски палиатив прогресът?

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link