Та рентабилността се разпада на рента от печалба, щом продуцирането (творческо* + изпълнителско**) отсъства, т. е. когато (предателство) заплатата не е скрепителният фактор. Но ако е, ами тогава 1/x - f(x) = x²: 0% < x < 100% от полагаемата заплата* → 1/x, рентабилност*** & x², печалба** → f(x), рента***. Рентабилността, за да не се разпадне, подлежи на лидерско изземване = ликвидност. Че за издателство (showing up) вместо за предателство е необходимо да цари едно аналитично вместо далавераджийско мислене, дяволи ни взели!
И ето го продуцентското лидерство: та изпълнителският продуцент залага на творческия посредством бизнес-системата - т. е. че недостигът на бизнес-система следва да бъде запълван с изпълнителска ликвидност на творчеството. И трябва потенциалният инвеститор днес у нас да може да бъде убеден тъкмо към ликвидност, т. е. към една гарантирана възвръщаемост на инвестициите в условия на отсъстваща бизнес-система. (Пък всички наши професори по икономика са макроикономисти, отвличат или в обучение, или в проучване, или в консултиране по уж макроикономика микроикономическата проблематика тъкмо защото у нас отсъства бизнес-система. И ето как на Запад бизнес-обученията, бизнес-проучванията, бизнес-консултациите добиват смисъл: понеже присъства бизнес-систематика - но не и тук... Глупаво е да те учат как да прибираш в джоба си мангизите.)
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
