И ето как в своята аналитика романтикът - че от положение на любовта, превъзхождайки в дълг безчовечието, та осъжда в свобода еснафлъка си, - ами синтезира иронически свободата: че от положение на свободата, превъзхождайки в любов, видиш ли, еснафлъка си, - та осъжда в дълг безчовечието. Нима Киркегор, стилизирайки Сократа, не казва, дето тя, гениалната ми приятелка, слага в... джоба си моя учител! Калвинист ли е Киркегор? Долита въпросителната сянка на тоталитаризма: еснафлък ли е тоталитаризмът или безчовечие; как и двете, като нито едното, нито другото? Тоталитаризмът е cue-ball-ът на далаверата - далаверата, ето, е безчовечие, пустинята на живеца. "От що за положение аз, превъзхождайки далаверата, осъждам въобще безчовечието, живея?", ме пита за цял свят моят учител. "Аз, от положение на любовта, превъзхождайки у себе си ту едно, ту друго безчовечие, осъждам в свобода далаверата", се крие в отговор гениалната ми приятелка. И ви казвам за капак, да, от що за положение, превъзхождайки с американизацията безчовечието, аз току осъждам далаверата, дяволи ни взели.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
