"Обстоятелството, че румънският полицай, който не бе никой друг, а градският комисар, не правеше никакво встъпление, показваше, че той ги смята за крайно лоша пасмина и е дошъл с предварително взети и твърде неблагоприятни решения. Какво трябваше да му отговорят, за да се оправдаят пред него?
В това време, додето те мълчаха и се споглеждаха помежду си, Георги Бенковски, който бе седял незабелязан от никого в къта, скочи и се изправи пред комисаря. Без да му даде какъвто и да е отговор, той залепи една плесница на бузата му и като го сграби за яката, изхвърли го през отворената врата"
Яна Язова, "Плесницата"
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
