Пък синтетичните съждения не са възможни априори иначе
освен от небесна перспектива, т. е. в субординацията, че:
1) толерансна перспектива, прагматичната антропология;
2) гранична перспектива, съждителната способност;
3) нулева перспектива, практическият разум;
4) положителна перспектива, чистият разум;
5) отрицателна перспектива, разсъдъкът;
6) исторична перспектива, битието;
но реалността е политиката,
о, ами че преходът реалност - действителност е субстанциален.
Та синтетичните съждения не са възможни апостериори иначе
освен от безднена перспектива; но реалността е историята,
о, ами че преходът реалност - действителност е модален!
И ето, действителността се състои в "правенето на политики", казваш;
ала в действителност, казвам ти, се изразява отношението към историята:
като нима търсим да поведем диалог? току намираме помежду си общ език!
Никога не бих употребил:
- политика в множествено число;
- член в женски род;
- и колежка увеличително.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
