Премереният производствен риск

(при несъмнение за бизнес-плана*)

            "You have two cows. You sell one,
and force the other to produce the milk of four cows.
Later, you hire a consultant to analyse why the cow has died"**

              Интернет

 

Капитализмът е устойчив, когато инвестирането като такова е гарантирано - 

и що за консултация измежду предприемачеството се провежда по рециклиране,  

при положение че поради потреблението биват изяждани паричните средства?

- Заделям понастоящем печалба в абсолютно изражение Δ₀ > 0; но как да заделям повече, тоест Δ > Δ₀, без да бъде за сметка и на повишена мощност, и, значи, рентабилността (приход върху разход), пък и на рентата, която изплащам (издръжката)?

- Колко реинвестиции, 1, 2, 3, можеш да си позволиш, колко риск можеш да поемеш, вместо да предизвикаш?

- Мога n.

- Ами приходният ти коефициент, ефективността, трябва отнапред да скочи ⁿ√(Δ_n/Δ₀) пъти... Та сетне защо за твоя обем продукция v > 0 не понижиш с 

(Δ - Δ₀)/v продажната си s > 0 цена? Ще тръгнеш от първоначалната си печалба, 

но ще си по-конкурентоспособен s' = s - (Δ - Δ₀)/v > 0 - което е потенциал за 

по-висока печалба Δ' = (v'/v)Δ₀: че и за по-висока рентабилност r' = 1 + Δ₀/(vs - Δ); Δ < vs.

r' = 1 + Δ₀/(vs' - Δ₀):
lim_s'→Δo/Vr' = ∞ (lim_Δ→vsr' = ∞) & lim_s'→∞r' = 1 (lim_Δ→Δor' = 1).
Нарастващият линейно риск предизвиква нарастваща хиперболично рентабилност:
dr'/ds' = vΔ₀ / (vs' - Δ₀)² = tg(- π/4) = - 1 (равновесие): s' = √[(Δ₀/v)² + Δ₀/v] -
че когато печалбата се дължи на висок стремеж към потребление,  
себестойността s' - Δ₀/v има мегдан за понижение.

Маркетингът току е заел (чрез политиката) мястото на далаверата и ето, премереният производствен риск се явява екологичната тема в икономиката... Консултант-посредник, който (хм) да те въведе в среда на работещ капитализъм, 
вместо ти самият (в политическия вихър) да бъдеш задвижване закъм работещ капитализъм.

  

Играта на характер и компромис: lim_Δ0/V→0s' = 0. Неопределеност: пространството се състои в това, че времето е със статистически характер 

(1, хара-ктер = "khara-x"), пък времето - че пространството е със статистически компромис (2, ком-про-мис = съ-про-вод).
    1. Макроикономически растеж (бездна): взаимното ситуиране на икономически субекти е с равновесно-статистически характер, т. е. кон-куренц-ия ("лице в лице", квантова механика).
    2. Микроикономическо размиване (ефир): взаимното ситуиране на икономически субекти е със статистико-равновесен компромис, т. е. ко-лапс 

("гръб о гръб", гравитация).

 

Еластика 1 <-> 2.

 

Икономическият колапс s' - Δ₀/v = 0 се предизвиква, когато печалбата се изяде от стремежа към потребление.

 

Та статистическият компромис от далавера (пластика) вместо от колапс: ами той е авторегулиращ се тумор върху лицето на света, който тумор би се локализирал за "лице в лице", когато засърби, че границата му се насвие към обществения компромис. 

 

Но как се предизвиква икономическият колапс? Икономическата субектност 

f(x) = sin(ωx) / x, където x е икономическото пространство, а ω = 2π / s' е производственото усилие на икономиката: т. е. икономическият колапс се предизвиква при положението, че в s' - Δ₀/v = 0 производственото усилие на икономиката не смогва вече да отговаря на стремежа към потребление, рухва, повлича го подир себе си, иззема го по възобновяване от издръжка. И ето че световната икономическа воля към производствена мощ обрича далаверата.

 

----------

 

* Изделие със собствен маркетинг
  (Proper Marketing Product = PMP)   

Търговски представител
          ↕
Основател (know-how, чрез Инвеститора) + Съдружие (разисква резултатите)
          ↕
Продажба (PDB^ = Parametric DataBase статистично: Основател, Аналитик)
          ↕
Производство (TC^^ = Technological Card в архив: Основател, Технолог)
          ↕
Продоволствие (ERP^^^ = Enterprise Resource Planning: Основател, Администр.)
          ↕
Инвеститор (know-what, чрез Основателя)   

^ Parametric DataBase = Продуктова параметризация (всъщност тя се продава)
^^ Technological Card = Производствен формуляр
^^^ Enterprise Resource Planning
Активните понятия са основните понятия, разбираемите за всички -      
                                   репликират се: категоризиране в база-данни
Сортиране: категориите се делят на
                    - довеждащи ("палец")
                    - обособителни ("показалец")
                    - пространствени ("среден")
                    - времеви ("безименен")
                    - характерни ("кутре")
Филтриране: класифицирането и авторизирането са длъжностни,
                       а длъжностите са активни понятия

 

** Сбърканото в това послание е, че в него се прави опит, 

щото на микроикономиката да се гледа макроикономически. 

Но макроикономически може да се гледа на 

икономическите субекти, не и на самата микроикономика. 

Може микроикономически да се гледа на макроикономиката 

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link