"Кредит" (credit) означава от латински "доверие"; доверие в случая се гарантира чрез външна ипотека (в последна сметка), т. е. финансовият риск е при получателя на парите.
"За-ем" (loan, "оставям"), "предоставям да се яде"; гарантира се от това, че на някого му трябва да усвои, т. е. финансовият риск е при предоставящия парите.
Външната ипотека е дългосрочна, разточителна е; усвояването е краткосрочно (за порция), дисциплинирано е... И ето защо на български би следвало да се натвърди терминологията "потребителски кредит"/ "инвестиционен заем" (тя съществува, но не е твърдо разграничена). Взаимопротивоположни са.
Инвестиционният заем е форма на инвестиране, не и на кредитиране: кредитирането е форма на разплащане.
Инвестирането е микроикономическото финансиране. Засичат се помежду си микроикономическото финансиране и макроикономическото финансиране, когато принципно се възложи обществена поръчка. Т. е. китайската държава възлага обществени поръчки дефакто на себе си.
Та credit loan се противопоставя на investment loan; а за краткост credit loan = credit. Пък investment loan се е запазило, за да се подчертае (и не се размие) различието credit/ loan. И че тъй или иначе credit и loan са синоними, но не и като термини.
Много важен в днешния свят е преходът от замисъл към логика - че компютрите не разбират, и че хората грешат.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
