Пловдив: Орфей вместо Альоша - риск! Трябва ли по принцип (по принцип!) да се рискува? Кой трябва да рискува - никой ли? Ще поместя нещо, което само на пръв поглед се отклонява от темата.
Производствената сделка: know-how и know-what: know-how се капитализира в непродаваем, но мажоритарен дял, пък know-what - в продаваем, но миноритарен.
Пък отговорът?
"'Once the investment is paid back, then control passes over': the investment world does not work accordingly to this principle. Otherwise the risk of the invested capital won't be paid back; the risk is by far much bigger than the capital itself. What if things do not work out, and the capital is lost? Who pays back the investor?... Once control is in the hands of the investor, it could be that at a certain point in time minority shareholders have an option to buy... This principle is investor's standard."
"This principle is investor's standard" - това е уловка и не е вярно. Той поставя следния въпрос: "Да, с което ми предлагаш не рискувам да изгубя, но рискувам да не спечеля; и ето защо просто трябва да те наема за вечни времена на работа." Че той разсъждава като 100%-ов индустриалец, какъвто си е - което иде и да улесни, и да затрудни. Понеже действително иска и може да инвестира, но не от инвеститорска позиция,
а от чисто индустриална. И нека се поставим в неговото гледище...
Та в оптимум производствена ситуация ако си 100%-ов индустриалец, единственият начин да увеличиш печалбата си е да повишиш себестойността* - но как запазвайки рентабилността си? Ами като инвестираш, т.е. като не разчиташ изцяло на реинвестиране. Но да инвестираш в утвърден и доходен бизнес е скъпо, а другият начин сякаш е да се захванеш с борсова спекула - рискът от загуба е висок. Какво за третия начин - да инвестираш в start-up, поемайки риска просто да не спечелиш?
Ала условието е, щото start-up-ът да си заслужава.
----------
* Пример:
(1) разход = 1, приход = 10 -> печалба = 10 - 1 = 9, рентабилност = 10 / 1 = 10;
(2) разход = 10, приход = 20 -> печалба = 20 - 10 = 10 > 9, рентабилност = 20 / 10 = 2 << 10.
"Our flexibility in capital allocation - our willingness to invest large sums passively in non-controlled businesses - gives us a significant edge over companies that limit themselves to acquisitions they will operate." - Warren Buffett.
Щом не щеш да поемеш риск да не спечелиш, искаш да печелиш, та трябва да поемеш риск да не спечелиш; другото е оправдание за уседналост.
Беше според разговор с чуждестранен бизнесмен: страх по разума - та грехопадението за риск е смелостта да извършиш промяна.
И ето че в българската ми ситуация не аз - т.нар. "български бизнес" е който трябва да рискува.
Някой току каже, че риск не присъства освен като непредвидено обстоятелство.
Аз така се чувствах по Бай-Тошово време и навярно бих се чувствал така и ако се бях "родил" наемник в средната класа на Запад. Но нямам идея кое би накарало бизнесмен да се почувства така.
Медичите например са умеели да рискуват, бидейки во истине музикални, дяволи ни взели! Че нима може едни да щракат с пръсти, а други да въздишат (въздишат!) по великото изкуство? Може, ама не бива.
