Плащът ми са ветрове,
мъгли в нозете ми се стелят;
виж, валкирии кръжат,
но где отнасят мъртвите?
към Асгард горе целят,
изотдето кървите
на моя враг лежат.
Дор трима сина имам аз -
препускат тук, до мен все
Черния, Свирепия и Злия;
опълченците тъй стъпквам,
що поземи пърхолят -
ний нито знаем милост,
нито светлина;
могъщи вестоносци сред
езическата ярост
възликуват идването наше,
богове сме на смъртта.
А по въздуха яздим,
аз гина през смях:
че по сили неведоми
мракът ме ражда
без грях и без вяра;
езда на Порочния,
жажда за кръв -
и посичам,
посичам без мяра.
По "Blood of My Enemies" на Manowar
