Киркегор отправя критиката, че Хегел не признава иронията в Сократовото "зная,
че нищо не зная" и че тази максима Хегел, вместо за въдворяваща в икономическа ефективност (намиране помежду си общ език), я приема за снемаща отразяване;
и че с нея валидира идеал-истическата идео-логия (как срещу си духът се материализира: отнася се помежду си, отнасяйки се към цялото си, а отнасяйки се към цялото си, се отнася към себе си, както и то). Шопенхауер хули Хегел тъкмо защото Хегел не взема представлението на сериозно... И нека за малко допуснем, че всички т.нар. Паметници на Съветската армия са в чест на победата над
националсоциализма - къде са социалистическите паметници в чест на победата над интернационалсоциализма? Та социализмът въобще, ами бидейки матер-иалистическата идео-логия, изисква на всяка цена фундамент (т.нар. в последна сметка "идеал"), нежели социо - социо се изисква "от" общност. Емоционална интелигентност. Идеалът представлява съобщаването в целеполагането и е застрашен от "предаване Богу дух" (Хегел). Господът е мъртъв фундаментално (Ницше).
