Черната линия (т.е. "правилната") е идеята за парабола, пък червената
(т.е. "накъдрената") - актуалната парабола. И е налице структурна връзка между тях (т.е. не както у Платон).
Ами дисертацията на Franz Brentano (учителя на Хусерл) се казва (немски) "Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles" (1862): "От многостранното зараждане на битието след Аристотел" (мой превод); сгромолясва се Теорията на формите (Платон), та битието, така да се каже, "цъфва", за да се (както в снимката) изчерпи (битието). Но Хусерл спрямо своя учител отклонява себе си, надявайки се да компенсира (той, Хусерл) Платон чрез пред-сократиците... Сещам се за филма
"The Thing" (1982). Уродска работа: езикът като да си сплитаме езиците.
"That light's a darkness I will never betray, and Heaven knows that I'll never change." Lzzy Hale.
Шумен, 23 дек.' 2023
