Езикът

Апостериорни съждения: 
    1) аналитично, 
т.е. сетивността е почвата, геометрията е коренът,
f(x, t) = 0, де-волюция,

"бъдещето на нашите деца";

    2) синтетично,
т.е. геометрията е почвата, сетивността е коренът,
f(t) = ∑{x(Δx)} f(x) * sinc[(t - x)*π], ин-волюция,
"децата от нашето бъдеще". 

    Приложна логика:
        x, математическото пространство; 
        t, математическото време.

 

Априорни съждения:

    1) синтетично, 

т.е. сетивността е почвата, че x = f(t), интеграция; 
    2) аналитично, 

т.е. геометрията е почвата, че t = f(x), диференциация.

    Приложна математика:
        x, логическото пространство; 
        t, логическото време. 

Приоритетът: 

f(x, t) = 0 ← t = f(x) ← x = f(t) ← f(t) = ∑{x(Δx)} f(x) * sinc[(t - x)*π].

    Забележка: 

    времето придава на пространството дълбочина.

 

Легенда:
    ←, "къмто";

    0, "нула";
    f(...), f[...], "функция от аргумент ...";
    =, "равно на";

    -, "минус"; 

    *, "по";

    ∑{x} ... , "сума от ... с рамкова номерация x"; 

    Δ... , "елементарен интервал на ...";

    π, "числото пи, мярата на осцилация";

    sinc, (а) "функцията sinus cardinalis",

             (б) "математическият изблик", 

             (в) "осцилацията делено на своя аргумент".