"L'existentialisme est un humanisme"
Политиката се води, другото е да "се правят политики". (Три неща не бих употребил: ами политика в множествено число, член в женски род и колежка увеличително.)
Ирония. - "Свят на идеите" е фигуративно казано (та "посока": човечеството е което човек въобще губи).
Разбирате сега за какво иде реч, колко надълбоко трябва да се реже, да сефилософски - до безпочвеност - реже и остъргва.
САЩ подстрекаха Украинската война - и така трябваше да бъде, така трябва да бъде, да бъде, това е Посоката, и за добро, и за зло, да, отвъд добро и зло. Понеже Светът божем въвлича и в злото си, и в доброто си. Амин! (Или да заплюем Достоевски.)
Пък екзистенциалната мотивация не може да бъде първична, не може да бъде продоволствена, нито може в реципрочие да бъде идейна, камо ли (т.е. помежду) героична - тя е сетната, бидейки едно моментно "сваляне на гащи", един издебнат миг на безопасност...
Редът е възходящ: идеология -> морал -> генетика = екзистенция (едната и другата част на уравнението, какво са корените освен точки на при-равняване). Кой слага най-отгоре идео-логията, че за "екзистенциална поставка" генетиката? Кой безбожник, дяволите да "ни" вземат! Хитлер тогава грабна дявола от ръцете на Запада, нежели дяволу да се порадва.
No common ground! No common ground!
Въпрос на стил.
