Улица "Отровна"
Дуо пеехме в дъжда -
та пеенето ли изобретихме!
А небето бе заря
от милион, безчет слънца.
Ний затанцувахме в дъжда
по стъпките на стари филми
и се смяхме - две сърца
претърколили се по хълма.
Улица "Отровна" - портите
там зли езици пазят ги;
ех, улица "Отровна" -
смеем се на сенките напук.
Кажи "обичам те" - е, да,
аз винаги съм те обичал;
целуни ме под дъжда...
Ний - две деца играещи.
Ти подарявай ми нощта
в проблясък, гръм - а в тъмнината,
сляп да съм, ще да прогледна:
"я, светът е хубав"! Верно?
Улица "Отровна" - ще
излезем през стените;
улица "Отровна" -
партакешите на гръб и...
Целуни ме, тост вдигни -
виж, идат вече славни дните, -
а по дяволите да върви
градът, пък с него - улиците!
Дуо пеехме в дъжда -
та бяхме съчинили песен!
А небето бе заря
и на града не му се спеше.
По "Poison Street",
Justin Sullivan (New Model Army)
Подбрах, въпреки ниската видео-резолюция,
този запис заради превъзходното изпълнение:
