(Виж фрагмента ми "No Cover, еп. 6": link)
Виртуозната цигуларка Ada Pasternak, със своето превъзходство и симпатична нотка елитарност, предизвика смущение у журито, всеки над средното ниво на интелигентност.
И само Alice Cooper (48-ми набор), преживелият в рока всичко ветеран, я оцени по достойнство, своето и нейното.
Lzzy изтежко прояви нетипичната си за американската куртоазия честност, признавайки деликатно по случая некомпетентността си, амерканщината си.
Британецът Gavin Rossdale, въпреки или може би заради високата си емоционална интелигентност и точна преценка, недоумя току до злоба формалността на текста и въобще: формалната страна на досега с изкуство, градило се векове върху форма нежели върху съдържание.
Bishop (Sarah), сензитивната Bishop Briggs (виж града), отби своя ред, завидя по гласовия диапазон.
Пък технократът Tosin Abasi спомена "crazy vocal traps" и се спусна в дебрите на продукцията, изказа се предпазливо...
Никой не обърна внимание на хармонията и аранжировъчния вкус, прекрасни!...
Да, понякога се гордея, че съм българин.
Тях културата ги храни.
Jenny March изкара върху пианото хитов предприпев...
Тяхното "писане на песен" се изразява в кънтри-тертипа, тръгва се от ударната емоция на ежедневния, изпъстрен със сантиментални метафори текст. Монотонност, що NWOBHM най-подир се опита във фантазия да структурира - и на която Lzzy Hale придаде градация, фонодикция...
50 мин. видео, гледайте го, истинско е, дълбоко е, и е детайлно:
