Кант: светът е (1) трансцендентно-трансцендентален, ала с (2) иманентно-екзистенциална окраска. Философията като критика.
Шопенхауер изважда от "2" онтологията и я съпоставя с "1", за да се открие трансцендентното етически, а трансценденталното - естетически. Философията като оттегляне.
Хусерл: "1" & "2". Жизнен свят къмто самите неща. Философията като наука.
Хайдегер премества онтологията от "2", че в "1". Та трансценденталното се облича екзистенциално в език предвид трансцендентно-иманентното. Философията като туземство.
Землян: "-1" -> "2". Иманентното: езикът на екзистенциалното. Философията като холограма.
Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
