Преразпределението като живец

Волята към мощ е собствената воля за преразпределение; та вариантите са, ето, два:
    1) узнавам импулса си, губейки място, за да узнавам мястото си, губейки импулс;
    2) узнавам мястото си, губейки импулс, за да узнавам импулса си, губейки място. 
Т. е. чрез "2" се компрометира, съпровежда в "1" метафизиката, открива се живец за преразпределение, възправя се потенциална бариера, сиреч за тунелен преход (по-голям или по-малък)*.

Lzzy Hale: ето, иде реч; release! {i² = j² = k² = - 1: Lzzy.}

P. S. Преобразованието на Фурие: функцията (f) се превръща във функционал (F), рационализира се: f(x) = ∫_-π^πf(φ)e^-iφdφ = ∫_-∞^∞f(ωt)e^-iωtd(ωt) = ∫_-∞^∞f(t)e^-jωtdt = F(ω); 
i² = -1; x, рац. аргумент; φ, ъгъл; e^-iφ, въртящ вектор; ω, ъглова скорост; t, време. 

  

                  lim_a→0(1/|a|)e ^{- (ω/a)^2} = δ(ω)√π ↔ lim_a→0(1/√2)e ^{- (at/2)^2} = 1/√2
                                                                       &
                                                                    ω ↔ t

Дираковото (δ) уплътняване съ-впада (↔) с функционала си, понеже аргументът тук е ирационален "по природа": и ето че въобще ирационалният аргумент е тъкмо x: "ω ↔ t", предпоставката за интерференция, т. е. ∫₀^Ωcos(ωt)dω = Ωsinc(Ωt).     

----------
* - Нима господът си играе на зарове!
   - Нека не казваме господу на що да си играе! 
Айнщайн и Бор, V конгрес на физиците' 1927, играели са го приятели двамата.
   Божа работа, дяволи ни взели!

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link