Бях един от най-добрите по предмета;
постави ми той в закачка въпроса и на изпита,
или по-скоро след изпита*
Антропология
3 февр.' 2022. Не може да се научиш да кон-султираш сам себе си, нито да свикнеш да се справяш със задачи. Спасението от тая дилема е творческото**, сиреч монотонност да консултираш сам себе си, бидейки поощряван да се справяш "със" задачи. А погублението, да, в тая дилема е да бъдеш мотивиран да консултираш сам себе си, бидейки маргинализиран да се справяш със задачи. Гносеология...
... та готвеха ни най-подир за енергетици, изучавахме множество едни управленско-икономически дисциплини. Техническият университет във Варна. Един доста свестен наистина преподавател - помня му натюрела, нежели името и лицето - задаваше "фундаменталния" въпрос "как бихте мотивирали работниците"***. Аз чистосърдечно отвръщах буквално, че "с насилие". Онтология.
Аудиторията прихваше от смях. Беше началото на 90-те. Ницше избиваше у нас по сергиите рибата. Палеха се в Норвегия църкви, 20-годишният Varg (Kristian) Vikernes, "без ясен мотив" (присъдата гласеше), беше пробол с нож свой "колега" 23 пъти.**** Изглеждах навярно достатъчно глуповато. Ала човекът се подсмихваше тихо изпод мустак и даваше отговора: "ами като им вдигнете заплатите". Естетика.
Мотивират се "говеда". "Бих ги мотивирал с насилие", казах му. И все пак ми писа шестица. Маргинал у нас не е уличната проститутка - маргинал у нас, напротив, е Философът. Но знаете ли, учехме в 11-ти клас "философия"; "философът" беше наш класен ръководител: и, ах, заявяваше в прав текст към нас, че "уличната проститутка" не е човек. Съгласен съм. Преподавателската - също.***** Етика.
* Губя засега хляба, "Командирът" погубва зрелищата. Помнете Нерон!
** Темата "Творчество и критика"... OK.
*** Виж "работната ръка" и "работо-дателите".
**** Монотонност да консултираш сам себе си,
не бидейки поощряван да се справяш със задачи.
***** "Философи не ни трябват, а стругари", говореше по Националната ни телевизия наш Министър на образованието - социолог, политолог в СУ, професор... "Ще философства или ще работи", се допитваха до мен някога в "колегията"... Пък в училище "решавахме задачи", "отговаряхме на литературни въпроси" - трябваше да изкарвам шестици... Пресичаха ме роднини, че питам глупаво... Попляскваха ме в началото родителите, че непрестанно питам; биха ме поплясквали днес, че зная как да питам, как да озадачавам. Хванах се на една "всичко или нищо" проекторабота; и съм, и не съм сам; но моят учител, без да подозира, ми помага, печен е в душеведението. But I don't give a fuck (би рекла Лизи).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
