2 февр.' 2022. Не намирам у себе си сила, смелост и гордост да не бъда удостояван с препитание... Та днес най-сетне ме, освен с препитание, удостоиха и с награда, първа награда! Ех, наближавам 50... О, ами от сърце; а и с повод, разбира се! Но не приех: не пишеше да съм се справил с нито една задача. Би било нещо, за което да се почувствам поощрен или най-малкото възнаграден - нежели "мотивиран". "Границата от функция е функционалът на граница", казах си. Ала мигар тъкмо в поощрителната награда - една добра лично към "теб" дума - не се заключава мотивът за успех! Опитах се. Очаквам развръзка.
50-годишният ми опит... Ами онуй, на което тъй или иначе се "научих", е щото активно да не разбирам "командирска визия": как, видиш ли, става да би заиграл някому по свирката. Не че съм бунтар и не че не ми се иска: не че не ми се иска или едното, или другото, ала визията е философска; визията! Моралист не може да помогне, нито морал - пък и не трябва: кому ли е притрябвал моят "опит" (оказа се)! Lzzy ме утешава, да, поне докато разполагам с Мрежа, зрение и слух, и че не зная дали съм болен от безнадеждна болест. Живях напразно, живях може би за нечия поука: и живях за себе си.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
