Какво е професия? Нима професията е несъществена? Защо при уж най-древната професия свободата не претърпява проблематизация освен в поставена под въпрос кар-иера, т. е. повърхностно?
1. Човек се ражда свободен, пък навсякъде е в окови. Ирония. Ето Русо, Кант, Толстой: Без-ухов. Човекът! Принуден си да избираш дълга или любовта. Любовта е нещо повече, отколкото при уж най-древната професия. - Хващам се на собствената си въдица, правейки си се - неумело префактум, умело постфактум - на въдичар.
2. Човек се ражда в окови, пък навсякъде е "свободен". Злъчна ирония. Ето Шопенхауер, Толстой. "Някой", подхвърляйки стръв, те е уловил. Не можеш да избираш дълга или любовта, че т. 1. Дългът е нещо повече, отколкото в т. 1. - Вина.
3. Човек се ражда свободен да бъде окован. Иронията. Ето Киркегор, Толстой: Каренин. Да се хванеш на въдицата, че "някой", подхвърляйки стръв, те е уловил. Свободен си да избереш любовта или просто дълга, че т. 2. Любовта е нещо повече, отколкото в т. 1. - Вяра, късна.
4. Човек се ражда окован да бъде свободен. Аб-сурдът. Ето Достоевски, Ницше, Сартр. Да се хванеш на собствената си въдица, че "някой", подхвърляйки стръв, те е уловил. Не можеш да избереш любовта или просто дълга, че т. 3. Дългът е нещо повече, отколкото в т. 2. - Обезсърчение.
И ето професията като най-новата професия, про-фесията. И ето земята, че човек е завихрен в центростремително еластична спирала... Down to earth... Lzzy Hale (виж фрагмента ми "Down to earth": link).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
