Рефлексия: същностната функционалност (ето го Тристан*) е афинната, тя се казва (ето го Парсифал*); та ето, при функционалността на съще-ствуване иде (откъм Нирвана**) реч за из основи модалност (музиката от прагматично гледище***) нежели модулация.
----------
* Музикална драма. Вагнер. Шопенхауер, в писмо-отговор, го мъдро посъветвал да остави музиката, а просто да се залови с поезия.
** Шопенхауер. Отрицателна етика: че музикалната, провидиш ли, естетика е пагубна.
Ницше обаче говори все-таки за положителна етика: откровената воля към мощ. Оркестровите - чрез пианото - акценти на Франц Лист: музикална постановка. Животът предвид сега пък експлоатационния проблем трябвало да се наново музикализира, драматизира. Yeah, at the Rock show! Lzzy... Киркегор, аз.
"Същностната функционалност е афинната, тя се казва": право-славието драпа да обезсмисли, оскоти всичко това, наплювайки ме да не съм експлоатиран; и няма къде моят учител да заживее, освен при гръцката трагедия. Heavy Metal! Ученик на класиката съм аз, романтикът...
----------
*** Kiko Loureiro, "A Simple Way to Improve Your Musicality (NO THEORY NEEDED)", изд. 8 ян.' 2022, YouTube: link.
P. S. Виж (великолепна въпреки граматическите несъвършенства) статията на Dmitri Safronov "Nietzsche on Slavery", International Political Anthropology journal, vol. 12 (2019), no. 2: link.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
