Онтология ли? И в биоонтологията (Шопенхауер), и във фундаменталната онтология (Хайдегер) практиката не присъства: което иде да рече, щото Азът, видиш ли, на естественото съзнание да е фикция. Това дава основание на моя учител да приоритизира феноменологически (Хусерл) спрямо онтологията антропологията. "Каквото сякаш е не е каквото има да бъде, ала то трябва да стане тъкмо каквото то току има да бъде." Ето прехода от Кантовата - че практическият разум е фактът на чистия - критика, та към Кантовата антропология: ами практиката иззема тъй от недотеорията едно набедено там и там битие. И Шопенхауер, и Хайдегер, ето, не разбират онтологията на Кант: че каквото е - е както трябва, сиреч Дзвер* (Киркегор). Себеиронията, Кантовата антропология (от прагматично гледище) е онтология, предварвайки Кантовата критика. Пък "I don't want to be born, I don't want it, leave me in hell" (емоционалната реакция), Conrad Lant. Призванието ми** е да се (Ницше) родя, нежели да раждам. Обаче "it's been a long road*** outta hell up to the steeple", Lzzy Hale (Дзверът), 14 ян.' 2022, Синсинати (link), писмо до почитател, изд. 16 ян.' 2022, Twitter (link).
----------* В който се състои достойнството ми. Себе: себесъзнание (чувството за вина, опомнянето) - освобождава се в себеирония; пък самият себе си е Богосамотник.
** Виж "Теоретичният специалист поначало" (link).
*** Лизи е поставила "way", но го е задраскала в полза на "road", подчертавайки настилката (и виж "A Long Road outta Hell up to the Steeple": link).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
