Някогашната моя възлюбена, един срещу друг на маса, давайки ми да ям, ориентираше настойчиво брадичката ми към лицето си, очите си на изплашена сърничка. Срамувах се да се оригна и... да я цалуна. Дремех, мижах, пънех се... Живец: онуй, що у Платоновите пещерняци липсвало, що у мен отсъстваше, са очил... лещите на сант-имента. Объркан съм. Че сам ли си: ами или няма, ето, 'де да стъпиш, или не би имало с 'го да си говориш. Не че Православието е нашият враг: Православието са старците. Съ-здадох екзистенциализъм по български, романтика по български, да, изкуство по български... Объркан съм. Мъчно ми е за моите родители, за природата... Пък и все пак: 1-ви януари' 2022-ра. Честита нова година, дяволите да ни вземат! Master... Непрестанно, и с всяка дума, 'секи ден, 'секи час да се до-казваш, пре-ценяваш, разгръщаш по 3.14, прецакваш, при-тежаваш, раздуваш, овесваш, зобаш, въ-образяваш. Факт. Грешка е с теб пунктуалното, композицията, етимологията. Ти си мърляч, който се размножава. Ето го синтетичното ядро: всичко в края на краищата се свежда до оня 23-ти март' 1820-та, "физиологията" на, нежели "абстракцията на" Халер, Берлинският университет, разривът Хегел - Шопенхауер... Или без време до "самия себе си" ли? И-терация след и-терация. Нима е абсолютна свободата! Човек се ражда в окови, а навсякъде е свободен. На театър, на изложба... Хей, хей, избърни себе си! Master... Не се извръщай, плоско е, няма закога там да потънеш, да, по стените и по декорите. Вадят се очи. Диалогичната необходимост: аз не се нуждая от нея. И съм тъкмо с това инстанция, Digit: първа инстанция, средна, но нечия, да; вместо просто нулева. Не ми се тук налага да псувам: жестът е достатъчно трънлив. Да, с мен вече можеш да си говориш: чувствам се достоен, виждам се невидим... Та когато говориш... с мен, ще мълчиш. Подчертавам. Иронията го казва. Ала нека, по-добни един на друг, мълчим двамина. Ела. Изискването е да бъдеш малко от малко философ. Радвай се, Учителю, поне мъничко и на мен... Hot for Teacher. Така е, Lzzy е това. Hear it not, Heaven? Аз не ща да обръщам ролята си: не че Ницше искам да бъда аз - а Лист. Биосфера. О-хо-хо-о! Стиль-машина, смазана и не скърца: мляска, кльопа същество по същество и се вихри; лее се и плюе кости и костици. Нито капка кръв. По-средствен съм, по-средствен съм... "I bleed every time 'you' walk away."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
