Че да живеем в хармония е да цепим мрака*: пространство и време се взаимопроникват по посока към детайлизация; т. е. пространство и време се взаиморазделят абсолютно при самия детайл ("или-или"), но ето как:
1) хармоник: ancos(nφ) + bnsin(nφ) = cncos(nφ) + jcnsin(nφ) = cne-jnωt = c(ω)e-j2πωt, въртящ се вектор; n = 1, 2...; 0 ≤ - T/2 ≤ t ≤ T/2; T, период; ω ≤ 0 | ω ≥ 0, ъглова скорост (честотата и неброима е бройна, собствена е: бидейки колебание);
2) хармонична функция във времето: ∫-∞∞c(ω)ej2πωtdω = f(t)e±j2π0t = f(t), балансирана е кръгово (в съосие, начертава се собствено в напрегнатост детайл);
3) хармонична функция в пространството: (1/T)∫-T/2T/2f(t)e-jωtdt** = c(ω), mapping относно начертания детайл; та ω съответства реципрочно на радиус, пък c(ω) - на внесения по f(t) дебаланс.
f(t) ↔ c(ω).
----------
** = ∫-T/2T/2f(t)e-j2πωtdt = ∫-∞∞f(t)e-j2πωtdt.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link