- ... но честотата и неброима е бройна, собствена е: бидейки колебание. Та от сбора, абсолютен "там", на (без-) чет хармоници, колебания, се формира тук функция, колебателна, по която си се калибрират едни координатни по Декарт компоненти на хармоничен безкрай: амплитудите на съответстващи си по честота синус и косинус. Физикалното пространство и време си съвършено взаимосъответстват. А трите Декартови измерения на физикалното пространство и време: ами нагледът се състои от амплитуди, ако се отчита пространствената перспектива. Тоест "виждам" във физикалното време, "виждам" я темперацията: "виждам" я, дето уж се пренася потенциално топлина - и, видиш ли, "видя" във физикалното пространство температурна градация... Току ето че с темпорацията се окаже посоката към детайлизиране, опитвайки се да зарешетим... нарешетим илюзията. Вижте, нека се въдворява хармония.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
