Та всеки кораб на производствената традиция разполага с множество ресорни илюминатори: обслужват се от т. нар. теоретични специалисти. "Т. нар.", понеже практика собствено без теория не може. Но ето я и все пак демокрацията: как ли днес би постъпил един способен капитан, що в отсъствие на производствена традиция иска да си изгради производствен кораб? Не би ли, както по света, привлякъл едно скромно финансиране, с чиято помощ да инвестира в производствен ресурс - скромен, ала перспективен? А проблемът сега е производственият ресурс да се консолидира в производствена практика. И възниква подперспектива: процесът на практическа консолидация изисква сбъдновение в щото непрестанно и напосоки да се и бележи, и задрасква теоретичен хоризонт. Привлича се вещ в информационната логика теоретик, един никакъв, един безперспективен, един патил специалист, застаряващ, чието през сълзи, видиш ли, самочувствие биде изтезавано дотогава, докато в практиката по практическо консолидиране току се отвори най-подир илюминатор. Илюминаторът! Специализирал се е нашият теоретик, охо! обръгнал е вече да обслужва в нейната цялост илюминационната конкретика, научил се е, научил се е на "yessir". Освен ако... освен ако в самото начало не реагира тъкмо емоционално. И освен ако... не може ли практиката по ресурса да послужи за динамичен хоризонт на теоретическа консолидация? Да се там от някого, някой откроен, оглави сетне осигуряването и поддръжката, че да продължим тук дружно по кормилото: собствен и несобствен, една най-сетне собственост. Не може ли... "Here we are, we're going down with this ship, and if this is our last trip, at least we'll go together": как ми липсват тези думи! 19 ян.' 2022, Шумен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
