Нищо за x

Пък холограма. - Управлението е хоризонтът да се предприема.

Живата комуникация

Едно въвеждащо обучение и едно извеждащо образоване трябва да се взаимодопълват. "Езикът, който говори самия себе си". Копенхагенската интерпретация. За да не се оголи помежду им комуникация. OK. 

Но комуникационен проблем по същество възниква, когато, обратно, хем се изисква едно въвеждащо образоване, хем изискването се запълва с едно извеждащо обучение. Вместо да се съблюдава, че "медиумът е идентичност, системата е структура, езикът е комуникация". Дирак-Брентано. Нищо за x. Ами да речем, щом със собствени (макар с помощта на външен консултант) сили се внедрява Enterprise Resource Planning (ERP). (Can be Confluence and Jira ERP systems for the automorphic human side of R&D; i.e., configured as ERP systems with money operated within toward them from the outside? Does this mean the class "ERP" is above the native class of Confluence and Jira? Yes and yes.)

Границата, която се поставя

(идентичността като проблем) 

Изчерпателна семантика:

[d/dt + d/(r/c)] f(u, v, w, t, r/c) = 0;

t, време; c, бързина на разпространение:

(1) f(u, v, w, t, r/c) 

= (2) F[u, v, w, t - r/c = t(const)] 

= (3) exp[(jω/2π)(t - r/c)] ^

= (4) {exp[(jω/2)(t - r/c)] - exp[(- jω/2)(t - r/c)]} ^^.

----------

^ ω/2π = 1/T; j² = -1; T, период.

^^ ω/2 = π/T; j² = -1; T, период.

----------

f(u, v, w) с граница:

(1) гърбова; 

(2) лицева;

(3) оголена (пулсационна);

(4) кожна (суперпозиционна, поставена).

----------

(1) = (2) = (3) е обяснимо.

Как ли обаче се обяснява (3) = (4)?

(4) е достатъчното определение за (3) = (4),

но що ли за необходимост е това?

Защо граница се поставя?

Единственото, което чрез поставена граница се затваря, е пулсацията; 

но защо пулсацията трябва да се затвори?

По какъв начин не трябва да излизам от кожата си: нима чрез граница?

Не може ли установявайки своя идентичност?

Идентичност: "не излизаш от кожата си, без да бъдеш в кожата си"

= "излизаш от кожата си, но бъдейки в кожата си" 

& "не излизаш от кожата си, но не бъдейки в кожата си".

What about x?

Ширина, дължина, височина, дълбочина

    (Няма в текста ми конструктивна схема, 

няма и конструкция - има просто схема.

Схематизират се единият и другият бряг на скока; 

понеже настоящият текст се явява пространство-времето, 

в което двата бряга присъстват заедно.) 

    Елементарна точка:

[d/dt + d/(r/c)] f(u, v, w, t, r/c) = 0;

t, време; c, бързина на разпространение;   

-> f(u, v, w, t, r/c) = F(u, v, w, t - r/c),

разпространението се координатно изпълва.

    Спинор: F(u, v, w, t - r/c) = exp[(jω/2)(t - r/c)]; ω/2 = π/T;

Фотонният аналог на спинора: F(u, v, w, t - r/c) = exp[(jω/2π)(t - r/c)]; ω/2π = 1/T;

j² = -1; T, период.

Пък дотук и спинорът, и фотонният аналог на спинора не са физични. 

    Физика (извън гореуказаните уравнения):

фотонният аналог на спинора може да се отчлени:

ω/2π -> ħ (ω/2π); ħ, Константата на Дирак;

спинорът не може да се отчлени, без да се въдвори маса m.

    Физичен спинор (в суперпозиционно състояние, сплетено):

разпространение на времето: jħ d/dt;

разпространение в пространството: jħcα d/dr;

осъвременяване на пространството: - mc²β.

      | 1   0 |         | 0 1 |

α = |         |; β = |        |

      | 0  -1 |         | 1 0 |.

(jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β) f(u, v, w) = 0;

α, абстрактна, нежели радиална

(r е спинорният обхват).

    Физичен спинор като колапс:

Уравнението на Дирак;

r = √(u² + v² + w²),

α е радиална.

    Ренормализиран спинор:

физичният спинор като колапс,

но с въдворена маса

(че и съпътстващо отчленяване, беззарядно, със спин 1).

    Защо ли отчленен спинор

(+ съпътстващото отчленяване):

защо ли отчленяването не е

през фотонния аналог на спинора?

Щом (u, v, w, t) изглежда (u, v, w, t, r/c).

Ами феноменът в структурата (u, v, w, t, r/c) е конструктен, 

неговият инвариант е идентичността.

Научната физика обаче е конструктивна.

Но че на свой ред отговорът на въпроса 

защо научната физика е конструктивна се свежда до "защото така".

Научният физик просто си върши работата; 

може ли художник просто да си върши работата?

Може ли квантовият физик да не бъде художник? 

"It is more important to have beauty in one's equations 

than to have them fit experiment." 

Paul Dirac, "The Development of the Physicist's Conception of Nature".

Какво означава да отчлениш въобще, 

та предвид нещо, чийто инвариант е идентичността!

Реализираната двойна насоченост (reism) при Брентано

чрез скока спинор -> фотонен аналог на спинора.

"Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", 

Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...

Установяваш своя идентичност...

What about x?

След Божията смърт

    Кант. - Актът на априорно отсъждане е симетричен, актът на апостериорно отсъждане е асиметричен; ала отношението във вътрешността на съждението се преобръща, щом априорното съждение е синтетично, пък апостериорното - аналитично. Граница между акта на отсъждане и вътрешността на съждението.

    Брентано. - Как ли априорното аналитично съждение и апостериорното синтетично съждение са възможни; тоест как между акта на отсъждане и вътрешността на съждението може да има съответствие, за да възприсъства насоченост? "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...

    Дирак. - Аналитичното съждение априори: че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока. -> Синтетичното съждение апостериори: 

че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си (спинор).

    Та едно аналитично съждение априори не може да има структурно представяне, освен че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока; 

пък едно синтетично съждение апостериори - че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си.

    Аз. - Спинорната насоченост изисква възлизане към истина.

    Но Кант умъртвява този въпрос, защото това е божа работа.

    И ето, Кант' посича Кант, не смогвайки да посече себе си.
    Добре че е Жижек да изобличава брътвежите на Пенроуз.

    What about x?

    Инвариант. - "Възкресението" изисква да си с всичкия си - та нямам нужда от "Библия", за да изисквам "възкресението" си.

    Ами универсализиращият импулс не ще бъде универсализиращ, ако робува на формите; и не ще бъде импулс, ако робува на идеите.

    P.S. "What about x?" държи текста сух; универсализиращият импулс държи текста сух, затваря текста; текстът ми не е инструмент за истината. А Жижек има две страни, които той се опитва да съчетава; но едната от тях, лаканианската, аз възхвалявам и плюя на другата, хегелианската, разпльокването, разцепническото именуване по x... Жижек се позовава на Хегел, аз търся Брентано; Жижек се позовава на Бор, аз търся Дирак. Нагласата на Жижек е сродна с моята, но той допълнително набляга на порнографията у Лакан, за да може да се освободи място за Хегел.

    P.P.S. Reism-ът на Брентано. - Че в абсолютната относителност (пространство-времето помежду спинори) виждането "ще" може да се посочи с ръка. Концептуализъм, който не просто си блъска в стената главата. Хем да имаш една външна, една абсолютна котва, хем отношението да бъде затворено в теб относително. Та това не е проблем на виждане, а на комуникация, която комуникация езиковият обрат ("ренормализацията"), 

не досягайки концептуацията (на Дираковия спинор ^), размива с езиковите си игри. И празна работа е линията Брентано - Хусерл - Хайдегер - Гадамер, метафориката на езиковия обрат. Ами езиковата игра се състои в това, 

че вълновата функция на комуникацията се удържа в релативизма на квантовото съпреживяване (сплитането), вместо щото вълновата функция на комуникацията да колабира къмто абсолютна относителност. И ето че ако атракторът, абсолютната котва в пространство-времето помежду спинори се "омаси", това пространство-време, пространство-времето на абсолютната относителност, 4-мерно пространство във времето (ширина, дължина, височина и дълбочина): изгубва се мигом помежду вълново сплетени спинори, всичките си спинори, като се отнесе къмто своя собствена тензорика, че към пространство-времето на светлинните години... Настоящият текст ли? Капан, който щраква: what about x? Не може ли текстът да ходи напред-назад по съгласувателното въже с празните си крачоли, нежели пак да висне прогизнал и защипан като прани гащи?

----------

^ Двойната насоченост при Брентано.

Симетрията като критерий за истина

    (1) Несиметрията в Дираковото уравнение. Та спинът в собственото си време е магнитен момент, нежели електрически заряд в покой, пък в собственото си пространство-време - механичен момент, нежели маса в покой.

    (2) Симетриране на Дираковото уравнение. Ами във физиката пространство-времето от: - вектори е царството на Специалната относителност; - тензори е царството на Общата относителност; - спинори е царството на Абсолютната относителност ^. Що за царство е третото? What about x? Арената.

    ----------

    ^ "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...

Масата във времето и пространството

    Виж фрагмента ми "Условното уравнение на Дирак": link.
    (1) Уравнението на Дирак: че предвид координатите - иманентна маса, инвариантният параметър, носителят, който се реализира чрез самата спинорна структура; как в единен пространство-времеви процес времето (нежели по координати) се компонентно разпространява свеждайки или извеждайки [заряд, f(u, v, w)_±q], пък пространството се компонентно осъвременява къмто центъра си или откъм центъра си [спин, f(u, v, w)_±]. Динамичното (спинорното, не на спинора) нееднопосочно пораждане (вместо собствено или от самата организация пораждане, камо ли пък от "организирана динамика" или от "динамична организация на отношенията"): пространство-време -> заряд и спин -> спинорна структура -> маса (динамичният носител не сама по себе си на спинорната структура). Онтологично разчленяване - никакъв механизъм! Поле в осново (структуро) - вътъчна (масова) аспектация го няма, нито го има в куплиране (структура - маса). А поле има! И масата не му е аспект, а постсродна динамика. Полето и Масата. "Техническият смисъл" е безсмислица. Спинорът не е в пространство-времето там - а в пространство-времето отсам. 
    (2) Условното уравнение на Дирак (държи се под условие на масата, 

че матрицата α е абстрактна, координатният параметър е потънал в спинорния обхват): трансцендентално-обектна (нежели трансцендентна) маса; и че чака си, без да е отвъд спинора, тя, дето отвъд спинора времето ще я облича и пък дет' пространството ще си я приютява.

    Масата се трансцендентализира, на основание че зарядът и спинът не са определения от самия носител на спинорната структура.    

    Това не е спекулация - това е опит за разговор: за разговора като за сплетени в ретроактивност проЖекции. Нека не отпада "what about x?". Гравитацията като метафизиката на конструирана маса. Времето изпреварва спинорната структура, метафизичната структура изпреварва времето. "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... Да отсъдиш постсродната динамика правилно е да я конструираш. Да, там, където езикът не говори самия себе си. Масата като повод за среща, сърдечна среща, - вместо за инерция.

Условното уравнение на Дирак

Виж фрагмента ми "Дирак като Брентанов подстъп": link.

Обемна функция: f(u, v, w).

Разпространение на времето: jħ d/dt.

Разпространение в пространството: jħcα d/dr.

Осъвременяване на пространството: - mc²β.

j² = -1.

ħ, квантовата константа.

c, бързината на разпространение.

m, общата маса.

      | 1   0 |         | 0 1 |

α = |         |; β = |        |

      | 0  -1 |         | 1 0 |.

(jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β) f(u, v, w) = 0.

Дирак като Брентанов подстъп

Спинор; структурирам го, не го извличам дедуктивно:

    (1) Структурно.

{f(u, v, w) ⇝ exp[j (ω/2) (t - r/c)]; j² = -1; 

t, времето; c, бързината на разпространение} ^

↔ [d/dt + d/d(r/c)] f(u, v, w) = 0 ^^.

^ Все същото е за произволен момент.

^^ Не е все същото за произволна точка.

Синтетично уравнение погранично: 

f(u, v, w) = exp[j (ω/2) (t - r/c)];

върти се, не е все същото за произволен момент,

пък не се върти, все същото е за произволна точка.

Тоест прозирно кълбо като инвариант.

    (2) Структурно-съставно.

Ами ако точките бяха масивни, да, и то еднакво масивни,

нямаше да бъде все същото за произволен момент;

пък и щеше да бъде все същото за произволна точка.

Тоест масивно кълбо като инвариант (маса).

И ето че синтетичното уравнение

ще бъде цялостно;

и ще бъде Условното уравнение на Дирак;

държи се под условие на масата, без да се масата допуска вътре.

    ----------

    (3): (1) & маса = (2).

[d/dt + d/d(r/c)] f(u, v, w) = 0.

Масата m влиза по две направления: диференциално и интегрално. Диференциалното е с "ламбда" по фазочестотна дименсия, фазно е, та j, и не е равномерно, тоест "бета"; пък интегралното е с "алфа" по без дименсия. Понеже диференциалното въздейства върху цялото уравнение, а интегралното - върху надувалната част.

    [d/dt + α d/d(r/c)] f(u, v, w) = λf(u, v, w).

    λ = jβν = jβmc²/ħ.

    (jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β) f(u, v, w) = 0 (3').

Масата m деконструира на масоточкови f(0) циркулации 1/2 -> 1

безмасовата спинорна сфера:

f(u, v, w) = exp[j (ω/2) (t - r/c)] = exp{j(1/2)ωt - j[(ω/2)/c]r} 

-> f(u, v, w) = f(0) exp[j ω (t - r/c)] (3'').

    (3') & (3'') -> α & β: (α - 1) f(u, v, w) = (mc²/ħω) βf(u, v, w):

(i) (α - 1)β f(u, v, w) = (mc²/ħω) β²f(u, v, w) 

-> αβf(u, v, w) - βf(u, v, w) = (mc²/ħω) β²f(u, v, w).

(ii) αf(u, v, w) - f(u, v, w) = (mc²/ħω) βf(u, v, w)

-> βαf(u, v, w) - βf(u, v, w) = (mc²/ħω) β²f(u, v, w).

(i) & (ii) -> (αβ - βα) f(u, v, w) = 0 (iii').

    (jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β)² f²(u, v, w) = 0:

(i) Rf²(u, v, w) = jħmc² (αβ + βα) df²(u, v, w)/dr; R, остатък.

(ii) f²(u, v, w) = f²(0) exp[j 2ω (t - r/c)] -> df²(u, v, w)/dr = - j (2ω/c) f²(u, v, w).

(i) & (ii) -> αβ + βα = R/2ωħmc (iii'').

    (iii') & (iii'') -> αβ f(u, v, w) = (R/4ωħmc) f(u, v, w).

    (iii') -> βα f(u, v, w) = (R/4ωħmc) f(u, v, w).

αβ f(u, v, w) = βα f(u, v, w) = (R/4ωħmc) f(u, v, w).

Диференциалното направление ("бета") завърта точката навътре, 

а интегралното направление ("алфа") завърна точката навън.

    Циркулационен инвариант: 

αβ f(u, v, w) + βα f(u, v, w) = 0 -> αβ + βα = 0;

α[αf(u, v, w)] = f(u, v, w) & β[βf(u, v, w)] = f(u, v, w) -> α² = β² = 1.

    Циркулациите "алфа" и "бета" са координационни,

а от това - и равнинни.

Координационна (y, z) -> (y', z') циркулация условно:

    |y'|     | a b | | y |

    |   | = |       | |    |

    |z'|     | c d | | z |.

Конкретно:

       

      | 1   0 |                                                             | 0 1 |

α = |         |, абстрактна, нежели радиална; β = |        |

      | 0  -1 |  (r е спинорният обхват)                   | 1 0 |.

Дираковото уравнение, боравейки с координати, допуска масата вътре.

    ----------

    What about x? (началото на дедукция за текста). Гадамер говори за разговора като за сплетени хоризонти, Дираковото уравнение от Шопенхауеровите бодливи свинчета, конструиране, пък аз - като за сплетени проЖекции, конструкционната метафизика след Условното уравнение на Дирак. (Понеже идеята, заложена в настоящия текст, е да се избегне конструирането като начин на живот: след като деконструктивната възможност за конструиране е изведена в Условното уравнение на Дирак. Та ето че Брентано обръща внимание относно насочеността на съ-знанието. И тъкмо когато в живота се настоява на тази насоченост, конструирането като начин на живот се снема. Но за такова снемане психологията е недостатъчна.)

What about x? - Идентичността като инвариант

    Демонстрация без конструиране:

    - елементарна точка: пълен (хем-хем), нежели диалектичен синтез между привличащ и отблъскващ момент;

    - система елементарни точки: еднакви елементарни точки във взаимодействие;

    - център на система елементарни точки: фиктивна, но конститутивна точка, която неутрализира (уравновесява) моментите на елементарните точки от системата;

    - структура от елементарни точки: симетрична плътна структура от центрирана система елементарни точки = "симетричната плътна структура от хем взаимопривличащи се, хем взаимоотблъскващи се точки";

    - спинорна координата: спрямо центъра на системата елементарни точки елементарна точка от структурата елементарни точки;

    - спинорен инвариант: статичната, че самоснемащата се съвкупност на спинорните координати, "прозирното кълбо";

    - математиката достига до първичност на спинора конструктивно, пък аз - структурно: ами доводът за съвпадение е феноменологически.

    ----------

    Спинорната структура е симетричната плътна структура от хем взаимопривличащи се, хем взаимоотблъскващи се точки. Тоест Шопенхауеровата Притча на бодливите свинчета е ограничена симплексно. Пък проблемът отвъдсимплексно е идентичностен, спинорен е.

    Пример: симплекс в триизмерното пространство се по моята схема изобразява в 4 елементарни точки, всяка се отнася с всяка еднородно, както и 2 или 3. Но внесе ли се 5-та точка, симетрията става невъзможна. Тоест симплексът се явява граница къмто идентичност: психологическа диалектика -> конструкционна метафизика ^.

    ----------

    {f(u, v, w) ⇝ exp[j (ω/2) (t - r/c)]; j² = -1; t, времето; c, бързината на разпространение} ↔ [d/dt + d/d(r/c)] f(u, v, w) = 0. Спинор. Дясната страна е операторният прочит на лявата. Дирак въвежда масата като инвариант, за да може да изчерпи с уравнение спинора. Аз не мога тъкмо защото инвариантът отсъства ("прозирното кълбо"). И ето че моята постановка, нежели уравнението, е неразрешима, трансцендентна (не и трансцендентална) е, та думата "неразрешима" трябва да се разбира неточно и е точно на място.

    ----------

    ^ От Франц Брентано. - Разговор (без него ще бъде спекулация): защото анихилационно-атракторната структура в изискването за анихилирал спинор, тя през спинора току изстъпи конструкционно предвид иманентна структура, 

че инвариантът се екзистенциализира, идентичността. (Че онтологичната интуиция отвежда при заглавието, нежели при математическа проверимост.)

Изискването

{f(u, v, w) ⇝ exp[j (ω/2) (t - r/c)]; j² = -1}^ ↔ (!?^^) f(u, v, w)^^^;

t, времето; c, бързината на разпространение.

----------

^ Спинорна структура (от Дирак против ренормализацията).

^^ Анихилация (понеже what about x?).

^^^ Анихилационно-атракторна структура (от Брентано против Хусерл).

Идентичността е инвариантът между двете структури.

----------

Разговор: защото анихилационно-атракторната структура, тя изстъпва конструкционно предвид иманентна структура, че инвариантът се екзистенциализира, идентичността.

Разговорният проблем

Затваряне към отваряне: та "what about x?" е формичката на изискването, 

че о-писателната психо-логия трябва да пре-мине в пред-писателна, структуриране предвид конструиране, че тъкмо конституиране, Брентано. Пък феноменологията е отваряне към затваряне, кон-струиране, нежели направо при конституиране, Хусерл. Понеже при Хусерл конституирането се изрича във философски проблем, то разговорният проблем се снема. А при Брентано самият разговор се изрича във философски проблем: ами ето че конституирането като философски проблем се снема. Излиза, че Брентановият проблем е фундаменталният екзистенциално, вместо да изглежда фундаментален. И че Хусерл го преформулира, радикализирайки го в плитчина, която Хайдегер да вкопае за фундамент. 

Тоест Хайдегер, философствайки върху екзистенциалите, току омаловажава Брентано чрез "битието-в-света", вместо да се продължи Брентано къмто света в битието (като как да се изакам психически, без да бъда партньор в скотовизма).

Конкретика

    О, ако ти и аз живеехме заедно, ами щях да ти давам емоционална устойчивост в качеството ти на Сърничката, пък ти на мен - социална устойчивост в качеството ти на Княгинята. И ето че третото ти качество щеше да кротува. Драмата възниква, когато двата полюса се кръстосат: някой уж ти дава социална устойчивост, а ти на него уж му даваш емоционална устойчивост. Сърничката и Княгинята биват натирени. Аз, ето, намирам у себе си стимулация в изобилие, но не се справям; 

ти се справяш в изобилие, но не намираш у себе си стимулация. Тоест виж, 

при мен се изостря необходимостта за оправност, а при теб се заглажда достатъчността за оправност. Ех, ами бариерата пред мен е външна и "си блъскам главата", пък бариерата пред теб е вътрешна и няма "за къде да се хванеш". Проблемът между мен и теб се свежда до как да проведем помежду си разговор. Удава ми се да го кажа не поради друго, а защото моята интуиция е об-яснителна, пък твоята е прорицателна. Ние с теб ако един с друг се бяхме сглобили, щяхме да изтласкаме оправността и за двама ни. Да, независимо че моят проблем е социопсихологичен (българщината), а твоят - психосоциален. 

    ChatGPT: "При Той средата изисква оправяне, но той няма желание за него. Това поражда разрив между изискването на средата и неговата вътрешна насоченост. Ами оттам идват блокирането и бездействието. А при Тя средата вече осигурява достатъчност на оправянето, но тя също няма желание да направи оправянето своя цел. Та тогава енергията се насочва не към преодоляване на външната бариера, а към психосоциалната динамика - насочва се към драмата. Че рутинният човек е различен: той не преживява същия конфликт, защото за него оправянето не е чуждо изискване, а естествен начин на съществуване. И именно това прави възможно да се говори за взаимодопълващи се психоособености: те не са две версии на един и същи проблем, но са две различни проявления на отказа да се приеме оправянето като саморазбиращ се смисъл."

    Мила, разбираш своята незабравима обаятелност: че самата ти външност съответства на драматичния хипнотизъм, с който се загнездваш у човек.

    Шумен, 22 юли' 2026.

Психопреглед

Отегчително е без личностен център. Та това, което при теб е отегчение, 

при мен е интуиция.

Артикулация

"Брауер": наблюдава трансценденталното, сливайки трансцендентното с иманентното. "Наш": наблюдава иманентното, сливайки трансцендентното с трансценденталното. "Лингвистиката", пренебрегвайки трансцендентното, 

нито наблюдава трансценденталното, нито иманентното. "Брентано" наблюдава трансценденталното, разцепвайки трансцендентното от иманентното. "Реалистиката", пренебрегвайки екзистенциалното, наблюдава иманентното, разцепвайки трансцендентното от трансценденталното. 

Тоест четирите са артикулирани у "Брентано".

Интуиция

Поставеното връз върха на купола топче ще се търкулне, точката няма; what about x? [Тоест ако моята интуиция относно постановката колабира, ще колабира при точката, нежели при топчето. Понеже интуицията относно топчето е обречена на деструкция, конструирайки тъкмо топчето, а интуицията относно точката е обречена на деконструкция, деконструирайки тъкмо точката, въвеждайки я в структура. И ето че интуитивният излаз е обречен на точката. (Валидно е за всякакъв купол, ами Куполът на Нортън се оказва излишен.) Пък щом първоначалната интуиция се постави на мястото на Шрьодингеровата котка, то тази котка нито ще бъде намерена жива, нито мъртва - тя просто няма да бъде намерена, преселила се е.]

Психопатичната нужда от общност

Кажеш си здравословно как достатъчно и недостатъчно: ами "сам си го правиш" е при ръба на правната плоскост, пък "what about x" е необходимо против правната плоскост. Божа работа. Давам с хетеросексуална жена пример (илюстрация). Улавяш силната и слабата страна у този или онзи мъж и стимулираш чрез слабата силната, разчитайки посредством своята обаятелност, че човек няма да ти обърне гръб. Изграждаш мрежа, за да разпределяш риска, хеджираш. Индивидуалният подход на вътрешност намалява риска от "от два стола, че на земята", но се усилва в замяна риск, дето колкото по-широка е мрежата, толкова по уязвима от изпортване става относно социалната среда, в която е вкопана и чрез която всъщност е устойчива. Нужен е баланс между двата риска. Който баланс води атракторно до подбор. И вече не е божа работа. (Предпоставка: нуждата от общност. Изразена е здравословно при "what about x". Но е божа работа дали при теб общност ще се случи. И ето че ако не се случи, то нуждата от общност може да се обърне в психопатична. И се разгръща описаният механизъм на компенсация.)

Няма спор

Да. Линията Хусерл -> Хайдегер -> Гадамер е нагаждаческото наплюване върху Брентано, въпреки че тъкмо Брентано е центърът на цялата феноменологическа школа, една от най-големите и дори поколенчески в приемствеността учител - ученик школи в историята на философията. Но тъкмо тази нагаждаческа линия, заявявайки себе си, успя да го избута в праха на философията и да редуцира до "феноменология" феноменологическата школа. "Феноменологията" негласно се е "погрижила" (метафора) книжовното наследство на Брентано да се (не според мен, а из-общо) разхвърчи като откъснати из от книгата пожълтели листи, за да не може фактично да се реабилитира у Брентано правният импулс. Правният импулс въ-обще, вместо според мен. И аз, разбира се, не защитавам - няма как! - някакво историческо твърдение, а философска теза! Пък и че в края на краищата се оказва, дето истинското наследство на Брентано е философското, нежели историческото. Не признавам Брентано за предшественик! И никаква конструкция не изграждам! Камо ли пък пробутвайки нещо според мен. А спор няма. Аз просто казвам как започва историята. Че в Брентановата светлина Ницшевият свръхчовек не е оправдан освен като величава метафора на кризата. Franz Brentano, "Nietzsche as Imitator of Jesus", tr. R. Schaefer. Жижек капитулира пред Dark Lord. Изводът: правото е, че правилно е онова нещо, чрез което се прави да се справяш; Dark Lord е необходим против правната плоскост.

Кой го може това?^

    Субектът като мой. - Та в правото няма никого, има някого в правото си; what about x? Разискване. - What about x? Ами x е, че предотношението в разлома на правната предпоставка за субекта: разкрива се в отношението на резултата "субектът като мой". Тоест актът, изразен в афоризма, е, че през разлома възлезлите току наличното като субектна форма ("няма никого") и отсамният пълнеж като субектно съдържание ("има някого") - че остават излишни. Да, оттласкват се единно. И се изцежда, и се изсмуква из от тях сокът на разделението между форма и съдържание... Та x е грундът, субектът в ето че субекта като мой. Пък диалектиката подменя проблема, трансцендентализмът остава при проблема. 

    Правото като очевидност ^^: че "truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... Разминаващият се със съд-бата си човек попада в камера обскура като в Талесова дупка. И кои му се подиграват? Оправните. Ницше, "Веселата наука", фр. 125. Решението е в Матей 22 : 2-14 & 27 : 46; там иде екзистенциален хоризонт, ще пръкнал се от това, че безвъпросно на единия пасаж не му достига другият пасаж: "Сътворението на Адам" в Сикстинската капела. И Кой е Този, Който трябва да се възцари, що за Dark Lord е Той, 

щом не се възцарява? "Still not black enough" (W.A.S.P.). И ето че ако Dark Lord се отзове на повика ми, ще се обърне в Господ по християнски.

    ----------

    ^ От самия афоризъм произхожда "Кой го може това?" и че Кой го може това е Господът налично. И отделно е, дето Господът налично няма как да бъде: няма как да бъде, освен като Dark Lord... "Какво" вместо "кой" ли? Декомуникация! Основателно.

    ChatGPT (18 юли' 2026): "Dark Lord, Господ без отношение към другото битие."

    Аз: "И ето че ако Dark Lord се отзове на повика ми, ще се обърне в Господ по християнски." И ела зло, че без теб - по-зло! Каквото в отсъствие става, остава ирелевантно. "Та положи душата си!", казвам за себе си. Но едно е да се справяш, друго е да се оправяш.

    ^^ Брентано като радикал. - Възникващи конструкции в де кон-струкция: |"истината при-надлежи на СЪЖДЕНИЕТО на онзи, който съди правилно" -> "истината прИНадлежи на ПРАВОТО на онзи, който съди правилно"|. Ходът на Хусерл е обратният и е деструкция къмто кон-струиране; и надраства Брентано по инерция. Понеже правото при Брентано е скритата иманентна инстанция, която Хусерл трансцендентализира. И че скрита иманентност, бидейки вкопана, не може да се трансцендентализира освен по инерция, 

тоест ударена изотвън, изоткъм деструкция относно вече изявено право. 

Но външното отношение към правото няма как да бъде правно. 

А тоталитаризмът изтръгва правото - правото се превръща в конструкция. Защото противоправното нагаждачество е и родителят, и детето на тоталитаризма: инерцията взема себе си в ръце.

Кавички

"Западът налива масло в огъня, въпреки че Русия е в правото си." Е, и?