Smart-фонът

Устройство за съ-отговорност (че трябва smart-фонът да се сведе в наболяване до телефон, щом за съ-отговорност мегдан няма). И какво обаче е съ-отговорността? Числото 1 е празното число, бидейки съдината за съставните числа. Та числото 2 е пълното число, съдържайки небитието за простите числа. И ще се получи, 
дето 1 | 2 (2 -> 3). Пък около битието на всяко просто число (т.е. на 3, 5, 7, 11, 13, ...) гравитират по реда си съставни числа (4, 6, 8-9-10, 12, 14-15-16, ...): че от гравитационния колапс поредното просто число се ражда (17, ...). Въпросът не е как тъкмо еди-кое си (освен числото 2) число е просто (ами отговорът е тривиален), а защо след предходното накъм простото число гравитационен колапс е налице. И ето, простите поред числа (P1, P2, ..., освен числото 2) са нечетни - предходното число на всяко (освен на числото 2) просто число е четно: числото 1 впоследствие се пробива от разширение, за да се изпадне в небитие, разцепва се на 2 равни помежду си части. Но доколко са налични повече отколкото един гравитационен слой (нечетна бройка, n)? n = P2 - P1 - 1 -> (P1 / n) + 1 = (P2 - 1) / n. Слоевете (и за обратното броене) са толкова на брой, колкото да може да се прескочи (= прищъпне, 1 | 2). Понеже простите числа, самите, са числата с несъбирателно броене, P1 относно P2 (нежели обратно, нито сами по себе си).