Писмената реч, това е литера-турата: кодова, документална, художествена (ридът), научна, техническа. Пък едва поезията: лирика, епос, драма. Че устната реч опосредствано: та поезията става музикална, за да бъде музиката сценична, мисля си. Т.е. мислите притежават смисъл, устната (живо) реч притежава сцена, писмената реч притежава което се числи. Числото не може собствено да се каже освен цифрово, и как щото числото не може собствено да се каже освен, значи, в бройна (= "зевно") система. И просто е числото, щом то сценографски позволява осмислянето си, отпечатъка си, отброяването си. Пример: числото 4 е най-малкото число от съставните, но сценография то не държи, ами ту се групира в 2 по 2; изпада се в говор. И ето как числимостта се състои в това, че автоидентичността се изразява в сгъстяване с натурален логаритъм (prime number theorem).
Понеже смисълът на простото число е раз-пределителен (деконструктивен** | конструктивен***), а на съставното - о-пределителен (деструктивен | "структивен"). Тогава обаче важни са току-що дефисите. Доколкото без тях разпределение и определение съвпадат, тотализира се числото, обезсмисля се.
----------
** Природа съгласно културата.
*** Цивилизация съгласно човешката природа.
"In God we trust", "Отче наш, Който си зад, зад небесата": щастие на демоните вместо демони ("Бог с нами") на щастието!
* P.S. "Sartre's statement 'man is what he is not and is not what he is' means that we can't escape our 'facticity' - the concrete facts of our existence like our sex, nationality, class, race. All of these provide a 'coefficient of adversity' which makes any kind of achievement in life an uphill battle. And yet, neither are we simply the sum of our facticity. Each of us can have a 'project' for our life. The problem is that we shrink back from doing totally new things, things out of character, because we value consistency in ourselves. Consistency, or character, is both a form of security and the lens through which we view and make sense of our world, but is largely an illusion. Despite all the limiting factors of our existence, we are freer than we imagine." - Tom Butler-Bowdon, "50 Philosophy Classics: Thinking, Being, Acting, Seeing, Profound Insights and Powerful Thinking from Fifty Key Books". (Сартр има предвид всеки човек поотделно - което разгръщам до всички хора заедно.)
